ВремеKhalil RabahNone

А точка във времето на Халил Рабах

Халил Рабах е артист, чиито творби се занимават с изследване на теми като премахване и разединение – теми, които резонират дълбоко със съзнанието му за палестинското наследство и надхвърлят географските граници. Той не се стреми да рисува сцени; по-скоро търси дестабилизиране на възприятията за реалността чрез изпълнение на действия, които имитират прекъсване на традиционните методи и размишления върху тяхната същност. Рабах използва концепцията за пресъздаване на историята като средство за изразяване на тези теми и предизвикателства към установените художествени норми. Рабах се фокусира върху деконструкция на инструменти и символи, които определят нашето разбиране за света и мястото ни в него. Той използва този подход да превърне познати форми и идеи в нещо ново и необичайно, като същевременно ги подлага на критичен анализ и провокация към зрителя. Това е опит да се разгледа как историята се разказва и как можем да я видим по нов начин – през призмата на съвременните художествени практики. Творбата „А точка във времето“ е резултат от този подход и представлява инсталация от три големи геометрични форми - купол, конус и малка могила, наподобяваща остров с дърво – поставени върху бял мрамор в градска среда. Инсталацията е посветена на исторически инструмент за измерване на ширина и дължина, който е разработен през XI век и описван от учени като Ал-Буръни като машина, която не изисква таблици с изчисления. Операторите използват само слънчева светлина и три обекта, които съставляват инструмента, за да рисуват диаграми, които разкриват местоположението на мястото им върху планетата. Това е опит да се превърне познато историческо измерение в художествено изразяване и да се предизвика зрителя да си зададе въпроси относно връзката между наука и изкуство. Техниката използва елементи от архитектурата и интериорния дизайн, като куполът и конусът създават динамична композиция и играят със светлината и пространството. Изборът на бял мрамор подчертава чистотата и минималистичната естетика на инсталацията и създава контраст с други материали като дърво и метал. Рабах използва този подход да превърне исторически инструмент в съвременна художествена форма и да предизвика зрителя да разгледа света по нов начин – през очите на художника и неговото творческо виждане. Инсталацията е предназначена да провокира размишления върху мястото ни във времето и пространството и как можем да използваме изкуството като средство за пресъздаване на историята и културата си. Тя е резултат от дълбоко съзнателен подход към художественото творчество и се стреми да бъде както информативна, така и въздействаща върху зрителя – да го предизвика да разгледа света по нов начин и да открие красотата на исторически контекст и съвременни художествени практики.