Произход и история на Държавен музей „Ермитаж“
Историята на Държавен музей „Ермитаж“ започва през 1764 г., когато основите му се полагат чрез придобиването на колекция от 225 картини от берлинския търговец Йохан Ернст Гоцковски. Именно Екатерина Велика инициира събирането на тази колекция, утвърждавайки присъствието на музея в Санкт Петербург, Русия. Тези първоначални придобивания се превръщат в ядрото на това, което по-къде ще стане необятно съкровище на западно европейско изкуство.
През 1852 г. институцията преминава от статус на частна колекция към публично пространство. Въпреки че първоначално е съществувала като лично убежище за императорското семейство, в крайна сметка тя отваря своите врати за всички посетители. Музеят празнува своето основаване всяка година на 7 декември, ден, който съвпада с празника на Света Екатерина.
Величествената архитектура на музейния комплекс
Музейният комплекс е съставен от шест исторически сгради, разположени покрай Дворцовата крайбрежна набережна в Санкт Петербург, Русия. Зимният дворец, издигнат между 1754 и 1762 г. от Франческо Бартоломео Растрели, представлява сърцето на този архитектурен ансамбъл. Тази величествена структура някога е служила като официална резиденция на руските императори. Околколо централния дворец се разпростират няколко свързани с него сгради, които през вековете са разширявали пространството на колекцията.
Архитектурното развитие продължава с издигането на Малкия Ермитаж между 1764 и 1775 г. от Жан-Батист Вален де ла Мот и Юрий Фелтен. Юрий Фелтен проектира също така и Големия Ермитаж, построен в периода от 1771 до 1787 г. По-късните разширения включват Новия Ермитаж, проектиран от Лео фон Кленце и изграден между 1842 и 1851 г. Ансамбълът е завършен от Ермитажа Театър – сграда, проектирана от Джакомо Кваренги и построена между 1783 и 1789 г.
Тези сгради създават непрекъсната поредица от зали и коридори, които приютят разнообразните колекции. Преходът между различните архитектурни стилове отразява променящите се нужди на императорския двор и последващото превръщане на музея в обществена институция. Самата физическа структура остава основен елемент от величието на Държавен музей „Ермитаж“ в Санкт Петербург.
Огромната колекция от западноевропейско изкуство
Музеят притежава 17 000 картини, много от които са монументални маслени произведения на европейски майстори. Колекцията включва шедьоври от Ренесанса, включително творби на Рафаел и Тициан. Тези платнове представляват съществена част от съкровищницата на институцията в областта на западноевропейското европейско изкуство.
Сребърният век на Холандското злато на XVII век е представен чрез разнообразни произведения, включващи прецизната и деликатна игра на светлина на Вермеер. Този период се отличава допълнително с дълбоката психологическа дълбочина, открита в холандския портрет. Присъствието на тези творби позволява директно проучване на техническите промени и еволюцията на стиловете, настъпили по това време.
- Мадона Лита, 1490 - Леонардо да Винчи
- Флора, 1634 - Рембрант ван Рейн
- Завръщането на блудната дъщеря, 1662 - Рембрант ван Рейн
Класическа и антична древност
Колекцията съхранява значителни съкровища от древноегипетски антики, разположени в съседство на изящна гръцка керамика. Тези керамични произведения включват артефакти от гръцките градове на Севернопонтийските колонии, разкривайки богатството на античния свят. Археологическият летопис, представен тук, обхваща период от трето хилячалетие до пети век пр. н.е., като тези обекти осигуряват директна връзка с материалната култура на Средиземноморието и Черноморския регион.
В различните зали на музея са разположени елинстични скулптури и изящни бижута, които разказват истории от миналото. Римското присъствие е представено чрез величествени мраморни и бронзови скулптури, както и чрез разнообразни форми на приложното изкуство. Тези римски произведения датират от първи век пр. н.е. до четвърти век с. н.е., а подредбата им следва естественото историческо развитие на класическата ера.
Скулптура и декоративни изкуства
В пространството на музея се разкрива величествена колекция от над 12 000 скулптури, които преминават през вековете – от строгите класически форми до по-съвременните художествени изражения. Тези шедьоври са придружени от необятно съкровище от занаятчийски изделия, чийто брой надхвърля 300 000 предмета. Този богатство на материалната култура включва изящни мебели, бижута, метални изделия, както и текстилни съкровища като гоблени и исторически костюми. Самото присъствие на тези обекти ни позволява да усетим духа на битовия и церемониалния живот на миналите епохи.
Фарнитурното изкуство е важен стълб в декоративните колекции, като в музея са съхранени повече от 20 000 порцеланови произведения. Тези предмети, заедно с различни форми на съду и керамика, демонстрират невероятната техническа прецизност, необходима за производството на филна керамика. Огромният обем на тези артефакти е живо свидетелство за мащабните придобивания, натрупани в продължение на векове колекциониране.
Колекции от оръжия и нумизматични съкровища
Музеят притежава значително съкровище от военна история, обхващащо 15 000 броя оръжия и брони. Тези артефакти проследяват еволюцията на бойното изкуство от Средновековието до 20-ти век, предлагайки на посетителя физически свидетелство за развитието на бойната технология и защитното оборудване през векове на конфликти и промени.
Нумизматичните съкровища на музея са изключително мащабни, включващи над 1 000 000 нумизматични находки. Те съществуват в съседство с 700 000 археологически открития, извадени от различни исторически обекти. Огромният обем от тези метални и каменни артефакти позволява на изследователите и любителите на изкуството да разгледат с детайлност историческите търговски пътища и моделите на човешкото селищно развитие.
Шедьоври от колекцията
Колекцията съдържа значими произведения от Италианския Ренесанс и Златния век на Нидерландия. Леонардо да Винчи е представен чрез създадената през 1490 г. Madonna Litta и Madonna с цвете (Madonna Benois), датирана около 1478 г. Тези произведения отразяват техническата прецизност и хуманистичните идеали на епохата. Непосредствено до тях, драматичното използване на светлина и сянка се разкрива в Lute Player на Караваджо, писана през 1596 г.
Темата за нидерландските майстори е силно акцентирана, особено чрез творчеството на Рембрант ван Рейн. Неговият принос включва Притурването на блудния син (1662), Flora (около 1634) и Светото семейство (1645). Тези картини демонстрират дълбока психологическа дълбочина и майсторство в техниката chiaroscuro, при която светлината се използва за изваяне на форми от тъмнината.
- Madonna Litta, 1490 - Леонардо да Винчи
- Притурването на блудния син, 1662 - Рембрант ван Рейн
- Madonna с цвете (Madonna Benois), около 1478 - Леонардо да Винчи
- Lute Player, 1596 - Караваджо
- Flora, около 1634 - Рембрант ван Рейн
- Светото семейство, 1645 - Рембрант ван Рейн
