Произход и история на Национална галерия на изкуствата
Национална галерия на изкуствата е създадена чрез частна инициатива през 1937 г. в името на американския народ. Основаването ѝ е плод на съвместната резолюция на Конгреса на Съединените щати, а самата идея за институцията е родена от ума на Андрю У. Мелън – банкер от Питсбърг, служил като министър на финансите на САЩ от 1921 до 1932 г. Мелън е имал благородната цел да превърне това пространство в катализатор за взаимодействие с изкуството, създавайки място, където широката публика може да се докосне до велики шедьоври без никакви ограничения.
Създаването на галерията е било съзнателен опит за утвърждаване на постоянно място за изкуство в сърцето на Вашингтон, окръг Колумбия. Първите значими придобивания пристигат в началото на 30-те години на миналия век, включително двадесет и една картини от Ермитаж в Санкт Петербург. Тези ранни придобиввания донесоха в столицата няколко изключителни произведения, като например:
- Рафаел с неговото шедьовременно Alba Madonna
- Ян ван Ейк с неговото „Благовещение“
Развитието на институцията е подкрепено от богатата частна колекция на Мелън и значителни финансови средства. През десетилетията съкровищницата се разширява благодарение на щедростта на други дарители, включително Пол Мелън, Ейлса Мелън Брус и Честър Дейл. Този непрекъснат растеж позволи на колекцията да проследи художествения път на човечеството – от мистиката на Средновековието до съвременните изкуства.
Архитектурата на двете основни сгради
Физическото присъствие на Национална галерия на изкуствата се определя от дълбокия контраст между две съвсем различни архитектурни философии. Западната сграда, проектирана от Джон Ръсел Поуп, отразява класическите традиции чрез своя неокласически стил. Нейните мраморни подове и величествени, високи тавани създават атмосфера на съзерцателна тишина, в която светлината проникава през сводчатите прозорци, за да осветява тържествено залите. Това величествено здание заема мястото, където някога е стояла железопътната гара „Балтимор и Потомак“.
В рязко разминаване с тази неокласическа гравитация, Източната сграда представлява настъплението на модернизма. Проектирано от И. М. Пей и отворено през 1978 г., това крило въвежда остри геометрични форми и мраморни повърхности, които улавят светлината по съвсем нови начини. Двете сгради са физически свързани чрез подземен преход – преход, който става още по-впечатляващ благодарение на инсталацията „Мултивселена“ на Лео Вилареал. Тази постоянна световна инсталация използва над 41 000 LED диода, за да проектира променящи се светлинни шарки върху разположение от 60 метра.
Разнообразните художествени колекции на изложба
Колекцията проследява еволюцията на западното изкуство от Средновековието до наши дни. Постоянната експозиция съхранява над 160,000 произведения – картини, рисунки, фотографии, скулптури и нови медии. Тези шедьоври са разпръснати из целия кампус, който включва и живописен Скулптурен градин от 6.1 екара, прилежащ към галериите. Институцията притежава над 141,000 произведения на западно изкуство в различните си отдели.
Колекцията обхваща широк спектър от художествени движения и технически подходи. Докато в Западната сграда фокусът остава върху историческите традиции, Източната сграда гостува на модерни и съвременни творби. Тази дълбочина позволява директно сравнение между различни епохи на визуално изразно. Присъствието на мащабни кинетични движения, като мобилите на Александър Колдер, създава завладяващ контраст с по-статичните, традиционни форми, открити в другите сектори.
- Тежките, текстурирани мазки на Клод Моне
- Смелите, водещи от цвета композиции на Анри Матис
- Сложният, орнаментален символизъм в творбите на Густав Климт
- Мащабните кинетични движения в мобилите на Александър Колдер
Шедьоври от постоянната колекция
Колекцията съхранява значими произведения от Ренесанса, включително Рафаел с неговата Alba Madonna. Непосредъчно до нея, музейът притежава Ян ван Ейк с неговото Благовещение. Тези картини представляват фундаменталните пластове на съкровищницата на институцията. Леонардо да Винчи с неговата Ginevra de' Benci притежава еднално присъствие в галериите, тъй като това е единствената негова картина, изложена на постоянно публично разположение тук.
Притежаваните съкровища се разгръщат в двадесети век чрез произведения, които изследват движението и формата. Музеят съхранява най-голямата мобилна скулптура на Александър Колдер. Тази инсталация осигурява кинетичен контраст на статичните маслени картини, открити в Западната сграда. Изборът отразява широк исторически обхват – от Средновековието до наши дни.
- Ginevra de' Benci, около 1474 г.
- Alba Madonna, 1515 г.
- Благовещение, 1435 г.
Значими придобивания и щедри дарения
Основата на Национална галерия на изкуствата е заложена върху визията на Андрю У. Мелън. Като банков специалист и министър на финансите на САЩ, Мелън осигурява както мащабната художествена колекция, така и строителните средства, необходими за създаването на тази институция. Неговите ранни приноси играят решаваща роля в оформирането на първоначалното съкровище на галерията. Сред първите значими придобивания са двадесет и една картини от Ермитаж в Санкт Петербург, които донесоха в САЩ шедьоври като Рафаел с неговата Alba Madonna и Ян ван Ейк с неговото Благовещение.
Колекцията продължава да расте благодарение на непрекъснатата филантропия на семейство Мелън и други частни колекционери. Пол Мелън и Ейлса Мелън Брус даряват произведения, които разширяват хоризонтите на съхраняваните тук ценности. Тези попълнения помагат на институцията да премине от своите съкровища от Ранното Ренесанс към структурните промени на двадесети век. Присъствието на даренията на Честър Дейл допълнително обогатява постоянната колекция, добавяйки дълбочина към разнообразието от стилове и епохи, представени в тези стени.
- Рафаел, Alba Madonna
- Ян ван Ейк, Благовещение
