Произход и история на галерията
Корените на Staatsgalerie Moderner Kunst се простират в края на XVIII век, произлизайки от нарастващите художествени колекции на фамилия Вителсбах. Това, което е започнало като частно събиране на красота, в крайна сметка се трансформира в публична институция, която отразява променящите се течения на германската история. С наближаването на XX век Мюнхен се превръща в централен възел за художествени иновации. Градът става свидетел на възхода на движения като експресионизъм, кубизъм и сюрреализъм, които фундаментално прекроиха пейзажа на визуалната култура и изискаха нов начин на виждане.
Траекторията на колекцията се променя значително след Втората световна война. Разрушението и последващото възстановяване на града създадоха належаща нужда от специализирани пространства за съхранение на революционни произведения, които са били запазени или върнати. Тази необходимост доведе до създаването на Staatsgalerie Moderner Kunst, осигурявайки дом за авангардните творби, които дефинират епохата. Институцията винаги е била място на еволюция, преминавайки през различни пространства, докато дефиницията за модерно изкуство се разширяваше.
През 2002 г. колекцията намира своя настоящ постоянен дом в Pinakothek der Moderne. Това преместване интегрира притежаваните произведения в по-голям, интердисциплинарен комплекс, позволявайки на изкуството да съществува до архитектурата и дизайна. Историята на галерията е история на непрекъснато движение и адаптация, преминавайки от кралски колекции към водеща международна институция, която поддържа диалог между миналото и настоящето.
Архитектурата на Pinakothek der Moderne
Pinakothek der Moderne функционира като комплексен модел „четири в едно“ – концепция, която събира под един покрив изкуство, графично изкуство, архитектура и дизайн. Тези различни дисциплини съществуват в хармония под един единствен, разширяващ се стъклен покрив. Този архитектурен избор позволява безпроблемната интеграция на различни творчески сфери в едно и също физическо пространство. Самият мащаб на интериора осигурява необходимия обем за амбициозни инсталации и сложни тематични презентации.
В сърцето на сградата се намира величествена ротонда. Това централно пространство служи като точка за събиране и форум за размисъл и обмен. Архитектурата насърчава усещането за връзка между различните дисциплини, разположени в тези стени. Светлината и пространството взаимодействат, за да улеснят диалога между различните колекции, позволявайки на произведенията да дишат в този мащабен средовна среда.
Колекцията Sammlung Moderne Kunst
Колекцията Sammlung Moderne Kunst съхранява над 20 000 произведения на повече от 150 автори, създавайки богат свят на визуални преживявания. Вместо да следва строга хронологична последователност, тя залага на смелия подход „MIX & MATCH“, който прекъсва линейното възприятие на времето. Този метод поставя класическия модернизъм в пряк, интригуващ диалог със съвременното изкуство и фотографията. Изборът на произведения обхваща целия спектър от значимите авангардни движения на началото на 20-ти век до изкуството на настоящия ден.
Присъствието на Фондация „Ann and Jürgen Wilde“ обогатява това наследство с обширна колекция фотография, която разширява хоризонтите на галерията. Това включване позволява на различните медии да си говорят – тук едно класическо платно може да съществува в съседство с фотографско изследване или видео инсталация. Такъв подред на експонатите насърчава едно по-дълбоко възприятие на изкуството, което преодолява традиционните граници на времето и жанра.
- The Mandrill, 1913
- Red Deer II, 1912
- Selbstbildnis als Kranker, 1917
- Die Zirkusreiterin, 1912
- Girls under Trees, 1914
Шедьоври от модерната колекция
Присъствието на тази колекция се усеща чрез тежестта на нейните разнообразни сюжетни линии. Тук се сблъскват мощните живописни полотна на Max Beckmann с суровия реализъм, открит в индустриалните фотографии на Бернд и Хила Бехер. Тази съпоставка позволява на зрителя да се предаде на тихото изследване на форма и текстура. Лиричните абстракции на Paul Klee намират своя контрапункт в пейзажите на Wassily Kandinsky, създавайки пространство, в което цвят и линия съществуват в непрекъснат диалог.
Някои произведения притежават особена гравитация в тези зали. Bathing girls with town in the backgraund на August Macke, датирана около 1913 г., предлага прокрадване в естетиката на началото на 20-ти век. Franz Marc е представен чрез творби като Tyrol, 1914 г., и The Mandrill, 1913 г. Тези произведения съществуват до приноса на Pablo Picasso, Андреас Гурски, Джеф Уол и Катарина Гросе, гарантирайки, че диалогът между историческите движения и съвременната практика остава непрекъснат.
- Bathing girls with town in the backgraund, около 1913 г.
- Tyrol, 1914 г.
- The Mandrill, 1913 г.
Изложби и съвременен диалог
Музеят активно се стреми да провокира мисълта и да се ангажира с актуалните събития. През последните години изложбите изследваха теми, обхващащи спектъра от социална справедливост и политически разломи до философските импликации на новите технологии. Тази ангажираност към диалога гарантира, че пространството остава жизненоважна сила за изследване на настоящето през призмата на миналото и бъдещето.
Настоящата концепция на Sammlung Moderne Kunst използва тематичен подход, за да развие вълнуващи диалози между произведенията на изкуството. Разположена върху 3600 квадратни метра в 25 зали, презентацията избягва строгата хронология. Вместо това тя поставя разнообразни медии в разговор, позволявайки на неочаквани връзки да възникват между различни епохи и дисциплини.
Този метод призовава към преосмисляне на начина, по който изкуството реагира на света. Чрез съпоставяне на класическия модернизъм със съвременна фотография и видео арт, институцията създава пространство, в което историческите движения и съвременните притеснения се срещат. Подредбата насърчава възприятието за изкуството като нещо, което е едновременно многослойно и постоянно еволюиращо.
