Произход и история на Städel Museum
Историята на Städel Museum започва от личната колекция на Йохан Фридрих Щедел, банкер от Франкфурт и страстен покровител на изкуството. Основан като граждански фонд през 1815 г., институцията е официално създадена през 1817 г. Желанието на Щедел е бил да съхрани своите съкровища и да осигури достъп на обществеността до изкуството, което е събирал през своите пътувания и бизнес дейности. Неговото завещание включва почти 500 картини, 4600 рисунки и 10 000 печатни графични произведения.
Физическото присъствие на институцията се развива паралелно с нейната колекция. През 1833 г. музеят заема първата си изложбена сграда на Neue Mainzer Straße. В крайна сметка колекцията се премества на сегашното си местоположение на брега на Саксенхаузен, на река Майн – място, което заема от 1878 г. Това преместване поставя институцията по протежение на Museumsufer, крайбрежната алея във Франкфурт, Германия.
Историята на музея е белязана от неговото преобразяване от частно събрание на произведения в публична институция. Фондацията е създадена въз основа на конкретното искане в завещанието на Щедел за учредяване на институт, посветен на разпространението на художествените познания. Тази ангажираност към вечността е позволила на колекцията да израсне от първоначалното си ядро в цялостно изследване на европейското изкуство, обхващащо седем века.
Зданието и неговата архитектура
Архитектурната история на Städel Museum се определя от дълбок диалог между неговата нео-ренесансова основа от 1878 г. и съвременните структурни разширения. Първоначалното здание, проектирано от Оскар Сомер, установи класическо присъствие на брега на Саксенхаузен, на река Майн. Това историческо ядро премина през две значителни фази на разширяване: първата, осъществена от Густав Пайхл през 1990 г., и втората, реализирана от архитектурната фирма Schneider+Schumacher през 2012 г.
Разширението от 2012 г., проектирано от Schneider+Schumacher, следва прецизна пространствена логика. Новото крило е разположено по централната ос, за да възстанови историческото пространствено подреждане на обекта. Това разширение е разположено основно под земята, под градината на музея. Конструкцията се отличава с леко сводест таван, подкрепен от тънки армирани колони, и 195 кръгли светлопрехода, които осигуряват естествена светлина на изложбените пространства отдолу. Това подземно ниво е посветено на колекцията от изкуство от 20-ти век, а терасата на покрива предлага завладяваща гледка към силуета на Франкфурт.
Колекция, обхващаща седем века
Тази колекция е истинско пътешествие през седем века от европейската живопис, проследяващо непрекъсната линия от ранната четирсетата година на XIV век до нашия ден. Този невероятен обхват позволява на посетителя да се потопи в директно сравнение на променящите се художествени приоритети през различните епохи. В съкровищницата на музея се съхраняват 3100 картини и 660 скулптури, които са придружени от значителен фотоархив, включващ над 4600 изображения.
Една от най-дълбоките и впечатляващи страни на институцията е нейното богатство в графичното изкуство. Музеят притежава повече от 100 000 рисунки и печатни графики, които служат като детайлен летопис на техническата еволюция и стилистичните промени. Тези произведения предлагат фино, почти микроскопично преглед на методите, използвани от майсторите от епохата на Ренесанса до модерната ера.
Сред най-ценните примери в тази колекция можем да открием:
- Ян ван Ейк, Мадона от Лука, ок. 1437 г.
- Рембрант ван Рейн, Ослепяването на Самсон, 1636 г.
- Клод Моне, Обядът, 1868 г.
- Франц Марк, Куче, лежащо в снега, ок. 1911 г.
Шедьоври от колекцията
Колекцията съхранява значими произведения от началото на петнадесети век, включително Лука Мадона на Ян ван Ейк от 1437 г. Този период е допълнен от мистичното Ecce Homo на Хиероним Бос, датирано около 1500 г. Тези картини съществуват в хармония с детайлното портретно майсторство на Германския Ренесанс, като например Портрет на Катарина Фюрлегер с разпуснати коса на Албрехт Дюрер от 1497 г.
Златният век на Нидерландия е представен от Географът на Йоханес Вермеер, писана през 1669 г. Тази епоха обхваща и драматичното произведение от 1636 г. Ослепяването на Самсон от Рембрант ван Рейн. Тези шедьоври демонстрират техническата прецизност и разнообразните сюжетни линии, които дефинират съкровищницата на музея от петнадесети век.
Преминавайки към деветнадесети век, в музея можем да открием Обядът на Клод Моне от 1868 г. Тази творба принадлежи към период на значителни стилистични промени в колекцията. Обхватът на съхранените произведения позволява директно сравнение между тези различни епохи на европейската живопис.
Изложби и изследвания
Музеят поддържа динамичен график от редовно сменящи се временни изложби, създадени, за да изследват специфични теми или индивидуални творци. Забележителен пример от скорото време беше изложбата „Създаването на Ван Гог“ през 2019/2020 г., която привлече 505 750 посетители. Тези презентации позволяват фокусирано изследване на необятността на колекцията, преплитайки историческите контексти с съвременните перспективи.
Научната дейност и достъпността са подкрепени чрез значителни дигитални инициативи. Дигиталната колекция служи като основна изследователска платформа за цялото съкровище на музея. Този ресурс предоставя възможност както на специалистите, така и на широката публика, да се потопят в дълбините на колекцията. Освен това е налична онлайн платформа за изложби, която осигурява достъп до произведенията на музея за аудитории по целия свят.
