Историята на Wallace Collection
Корените на Wallace Collection се крият в частните колекции, събрани през XVIII и XIX век. Сър Ричард Уолас, заедно с маркизите от Hertford, са съставили обширно съкровище, което отразява еволюиращите вкусове на европейската аристокрация. Тези предмети са събирани поколения наред, образувайки единно и хармонично съчетание от изкуства и декоративни изкуства, обхващащо периода от XV до XIX век. В крайна сметка колекцията намира своя постоянен дом в Лондон, Обединеното кралство, след смъртта на лейди Уолас през 1897 г., когато съдържанието ѝ е завещано на британската нация.
Основаването на институцията през 1897 г. гарантира, че тези натрупани съкровища ще останат заедно в стените на Hertford House. Сборът включва разнообразни медии – от шедьоври на старите майстори до изящни декоративни обекти. Присъствието на тези произведения в бивша частна резиденция позволява на историята на тяхното придобиване да остане почти осезаема. Наследството на колекционерите се разкрива в начина, по който предметите са събрани, създавайки специфична атмосфера на изискано и благородно събиране.
- The Laughing Cavalier, 1624 - Frans Hals I
- The Swing, 1767 - Jean-Honoré Fragonard
- Perseus and Andromeda, 1554 - Titian
- Napoleon and his Staff, 1868 - Jean-Louis Ernest Meissonier
Архитектурата на Hertford House
Сградата, разположена на Манчестър Сквер в Лондон, притежава многопластова история, която предхожда настоящата ѝ идентичност. През XVI век това място е служило за градски дом на Едуард Сеймър, първият херцог от Сомерсет. Съвременната сграда обаче води своя родословна от 1776 г., когато е построена за граф Хертфорд. През десетилетията архитектурният характер на къщата се променя, за да отразява еволюиращите вкусове на нейните различни обитатели, преминавайки от края на XVIII през началото на XIX век.
Интериорът е преминал през щателно реставриране, за да се запази атмосферата на обзаведен с уют частен градски дом. Вместо стерилната подредба, която често се среща в публичните институции, стаите са организирани така, че да възпроизведат сетивното богатство на един величествен салон. Мебелите са позиционирани така, сякаш очакват гости, а порцеланът е изложен в шкафове и на рафтове по начин, който подсказва за ежедневна употреба. Тази съзнателна подредба позволява на изкуството да съществува в своя естествен домашен контекст, където картините висят точно така, както биха били в оригиналната си среда.
Преходът от пищното величие на края на 1700-те години към по-сдържана елегантност е видим в дизайна на сградата. Тази архитектурна еволюция осигурява специфичен фон за колекцията, в която физическото пространство и обектите в него са неразривно свързани. Къщата остава рядък пример за частна резиденция, превърната в пространство за публичен преглед, запазвайки интимността на един грандиозен салон.
Френско изкуство от XVIII век и Рококо
Сърцето на колекцията се крие в нейното изумително съвкупно съкровище от френско изкуство от XVIII век. Тази концентрация от произведения предлага дълбок поглед върху епохите на Рококо и Неокласицизма. В галериите духът на Фрагонар и Уато пронизва атмосферата, улавяйки фините нюанси на аристократичния живот. Човек се озовава сред свят от деликатни фантазии, където митологичните сцени се разгръщат с игрива непринуденост. Картините на Франсоа Буше са особено забележителни, представящи ангелски фигури, танцуващи сред пастелни нюанси.
Присъствието на тези творби създава повествование за художествена еволюция. Влиянието на Просвещението е осезаемо в прехода към възникващия неокласически стил. Тази промяна се разкрива в пронизващите сантиментални сцени на Жан-Батист Грез и ранните портрети на Жак-Луи Давид. Колекцията притежава важни приноси от XVIII-вековно френско изкуство, които отразяват променящите се усещания на епохата. Тези картини съществуват като осезаеми останки от един специфичен европейски вкус, подредени в залите на Hertford House.
- Удоволствията на живота, около 1716 г. - Жан-Антуан Уато
- Залезът на слънцето, 1752 г. - Франсоа Буше
- Качалката, 1767 г. - Жан-Оноре Фрагонар
Оръжия, брони и декоративни изкуства
Колекцията съдържа изключително разнообразно множество от оръжия и брони, чието физическо присъствие е истинско свидетелство за майсторството на минали епохи. Домакинството на тези предмети е съчетано с богато наследство от френско изящно изкуство и мебели от XVIII век. Начинът, по който тези предмети са подредени, отразява тяхната първоначална употреба в частни пространства, където финият порцелан и златните табакерки са били неразделна част от ежедневния ритъм на благородния живот.
Декоративните изкуства в колекцията се простират дълбоко в средновековната епоха и периода на Ренесанса. В галериите се открива богатство от керамика и изключителен порцелан от Севр. Съкровищницата включва лимонежски емайли, майолика, стъкло и бронзови скулптури. Тези обекти, вариращи от чисто функционални предмети до изцяло декоративни произведения, демонстрират неоспоримо високо ниво на техническо съвършенство. Присъствието на тези произведения ни дава ценно усещане за материалната култура, която някога е обграждала собствениците на Hertford House.
- Секрет с падаща предна част, 1783 – Jean Henri Riesener
Шедьоври от колекцията
Присъствието на картини на старите майстори в тези стени предлага тихо среща с тежестта на историята. Творенията на Тициан, Рембранд, Халс и Веласкес запълват пространството с гравитас, който изисква пълно внимание. Човек може да се открие в състояние на дълбоко наблюдение пред Смеещият кавалер от около 1624 г. на Франс Халс, разглеждайки прецизността на мазаните щрихи. Непосредъдо тук, 1656 г. копие след Тициан, Мадоната с черешите от Давид Тениър Младши, предлага съвсем различен вид визуална тишина.
Колекцията притежава и произведения, които улавят моменти на интензивна драма или безгрижност. Люлечката от 1767 г. на Жан-Оноре Фрагонар внася усещане за рококо игривост в залата. В контраст на това, атмосферата се променя коренно пред „Екзекуцията на дожа Марино Фалиеро“ от 1825 г. на Ежен Делакроа. Напрежението в композицията остава осезаемо дори след векове на наблюдение.
- Смеещият кавалер, около 1624 г. - Франс Халс
- Люлечката, 1767 г. - Жан-Оноре Фрагонар
- Екзекуцията на дожа Марино Фалиеро, 1825 г. - Ежен Делакроа
- Мадоната с черешите (копие след Тициан), 1656 г. - Давид Тениър Младши
Изложби и обществено ангажиране
Музеят поддържа в състояние на постоянно развитие чрез тематични изследвания. Последните изложби разглеждат пресечната точка между Мода и функция и фините нюанси, открити в Изкуството на портрета. Тези програми позволяват по-задълбочен поглед върху това как предметите и приликите функционират в своите исторически контексти. Входът остава безплатно заплащане, което гарантира, че колекцията е достъпна за всички, които търсят нейното съхранение.
Взаимодействието с колекцията се осъществява чрез различни структурирани дейности. Водените обиколки и лекциите предоставят рамка за разбиране на специфичните истории на съхраняваните произведения. За тези, които се интересуват от техническите аспекти на декоративните изкуства, се провеждат практически обучения за изучаване на различни исторически техники. Тези сесии предлагат начин за свързване с майсторството на изложените обекти. Предлагат се също и семейни занимания, проектирани да разпалят младото въображение чрез директен контакт с изкуството.
